петък, 30 април 2010 г.

Пейзаж

Стоя си аз съвсем спокойно и гледам чифт голи крака до мен.Какво се случва ? О, нима съм се озовал в банята ? Не. Стоя в "Costa" до нашия любим Софийски университет и гледам точно пред мен чифт голи крака.Не бяха женски,а мъжки.Доста неправилни, грозновати и космати.Подозирам, че принадлежаха на човек от "Остта" - Перник - Мездра - Монтана.Поглеждам и се възмущавам .... как е възможно някой да реши да събуе своите чорапи и обувки точно там ? Човекът, който го направи нямаше лице, но беше антипатичен.Реших, че трябва да се махна.Излязохме ние от кафенето и решихме да седнем в Борисовата градина ... денят е приятен, красив и слънчев, защо да не отидем точно там ? Седнах аз до езерцето в сърцето на Борисовата.Минута по-късно осъзнавам, че се озъртам наоколо и наблюдавам пейзажа и какво ме очаква ... ? Голи мъжки крака на съседната пейка.Ех, хайде, казвам си .... тук е градинка и може някой да е решил след дългото зимуване да предостави на краката си малко спокойствие.Сигурно е нормално.Чувал съм, че и в Румъния и Сърбия го правят, та значи е нормално.Тук обаче плескавицата няма толкова много месо .... О, простете за лирическото отклонение - това няма значение.И тези ми размисли по никакъв начин не трогват притежателя на краката.Те - митичните, нещастните, изстрадалите от обувките мъжки крайници не се влияят от моето мнение и очевидно настояват да си миришат на свобода.Е, нека бъде така.Ставаме от пейката, отиваме на кино.Кино ? Всичко е наред .. първите 15 минути са доста спокойни и дори се подсмихваме под мустак.И тогава човек, чието лице за пореден път не се вижда решава да седне на реда пред мен и да постави краката си ... голички (както вече се досещате) на реда пред себе си.Аз вече не се впечатлявам и си казвам ... Ами то сигурно и в Румъния и Сърбия се случва това.И там хората си имат проблеми.И там си имат Перник, Толбухин и Михайловград.Филмът върви, а аз не следя сюжета ... гледам крайниците.Те очевидно са много щастливи - чувстват се свободни. Някак си свързвам с помръдването на пръстите с онази сцена, играеща ролята на кулминация от "Смело сърце", където Уолъс наддава гърло в предсмъртен вик "FREEEDOOOOM!".Да ... та се замислих, че тези пръсти крещят същото с цяло "гърло" по свой си начин.Скоро те отново ще бъдат върнати обратно в мрачните дебри на невзрачните обувки и какво ли ще се случи с тях ? Ще живеят нощ за нощ .... Но защо притежателите им нямаха лица ? Ами ... май не им бяха и нужни.Все пак те се бяха поддали на нуждите на краката и се бяха превърнали в безлични "русенци", "варненци", "столични парчета", които задоволяват нуждата на своите обрасли крайници.
Да, а в първия момент бях толкова ядосан, объркан и неразбиращ ..... какво се случи ? В края на крайщата както хората казват "И краката душа носят" и защо да не се придържаме към техните желания ? Нека разрешат брака между мъже и крака.Кой ли ще бъде аналога на Сър Елтън Джон ? Може би ти ? Успех.Аз не смятам все още да се оставям на краката ми да ме водят ...... но май грешката е в мен.Сега сам ще си кимна и ще потвърдя с "якото" "Absofuckin'lutely!" .