вторник, 23 ноември 2010 г.

Paris : Album artistique 1926

Париж.

Винаги Париж.

Човек може да усети града през две начални точки

- Gare du nord.




- Montmartre, Sacré-Cœur



А в центъра на града откриваме "La petite Republique". Заедно с голяма доза ирония към нас самите.



Часовникът показва точно 18:30 и Елисейските поля попиват една голяма доза сумрачно синьо и забързано жълтеникаво. Някои биха ги нарекли blurry.




И в крайна сметка се прибираме в малкото апартаментче, което държи на елегантността и простотата. Бомбето стои на закачалката. Задължително.



... И някой ни събужда с думите "Добро утро, Париж." за пореден път.





И така започва поредният ден, в който балансираме с усмивка между релсите...

петък, 19 ноември 2010 г.

Студентско писмо до 2090

Уважаеми граждани,
Пиша ви с идеята да ви разкажа каква беше 2010 през погледа на един обикновен студент. Целта на това, което правя в момента е все пак някъде в историята да има дори и малка информация за това, което всъщност се случва в нашата малка и прекрасна държавица.

Октомври-ноември 2010 година. Хората се оплакват. От всички възможни места ги заливат тонове негативизъм, свързани с икономическата криза. Навсякъде никнат ресторанти, хранителни стоки и магазини за дрехи - явно само с това се занимават обикновените хора. Обяснявам си го с идеята, че е криза и всички пари трябва да отиват за храна. За култура нека не говорим. Нея са я оставили на заден план, като от време на време й закърпват дупките по старите дрешки. Нека не говорим и за бъдещето на културата ни. Искрено се надявам, Вие, които след 80 години ще живеете в тази държава да видите нещо по-различно. Искрено се надявам да видите един народ с духовни ценности, с изграден усет към изкуството и с предпочитания към тангото, вместо към кючека. Разбира се и за западането на културата има една думичка, която всички сегашни управленци обожават - Криза.Навън стачкуват лекари, студенти и кои ли още не. Да, криза е ... криза е и в моето любимо висше образование. Не знам как стои въпросът за висшето образование през 2090 година, но сега ще ви разкажа какво се случва последните месеци при нас. Един гражданин на сегашна България ще сподели опит с други граждани от бъдеща България. Знаете ли, няма как да не ми става тъжно. Преди три дни на 16.11.2010 студентите и ръководството на Софийски университет "Климент Охридски" създадохме история. Направихме един от най-големите студентски протести от времето на промените след социализма. Вие няма как да помните тези времена, но се надявам след 80 години, когато мен навярно няма да ме има, да можете да отстоявате вашите права и да го правите по един интелигентен начин. И все пак ще ви разкажа за този наш протест :

Той бе организиран от ръководство и студенти на СУ - заедно. Да, акцентирам на думата "заедно", защото, Вие, трябва да стоите заедно, когато отстоявате прогреса на обществото си. Така и ние излязохме на улиците заедно и решихме да покажем мнението си. Нямаше безредици, нямаше вулгарности, всичко беше по етикета на един академичен протест. Протест срещу неадекватната политика спрямо висшето ни образование. Ние студентите не пожелахме да приемем една прикрита политика, която разсипва възможностите ни да се превърнем в специалисти в дадена област. Така се стигна до шествието, в което участваха над 6-7 хиляди души. По полицейски данни сме били не повече от 3000 души, а по данни на някои медии сме били 500. Всъщност запълнихме пространството от БАН до Министерски съвет. Надявам се в 2090 медиите в България да отразяват обективно събитията. Надявам се през 2090 полицията в България да работи за благото на гражданите. Надявам се тогава журналистите да не получават нареждане да не снимат протестиращите от високо, защото така ще се видят реалните цифри. Надявам се в бъдещето да нямате проблем с това, че хората избрани от вас да ви представляват не ви чуват. Е, ние имаме този проблем. Най-лесното обяснение, което мога да ви дам за това е - "Криза". Все пак тази думичка може да се използва за всичко, ако съдя по изказванията на дадени хора. Кризата обаче не е свързана с пари, драги ми сънародници от 2090 ... кризата обхванала България през 2010 година е свързана с неразбирането, незнанието и нежеланието на хората. В момента държавата ни е изградена от едно постоянно "не" пред всяка една дума. Имам подозрения, че то се поставя умишлено, но не бих могъл да ги докажа. Искрено се надявам децата и внуците ми, които може би ще прочетат това писмо след 80 години да не се сблъскват с този проблем. Надявам се, всички вие да осъзнаете, че едно общество не може да се развива без своите основи. А основите винаги са били студентите и учените. Искрено се надявам, вие, които четете това след време да се огледате и да видите държава, където не всички управленски кадри са следствие на чужда обработка. Кой знае ... може би този вид икономика някой ден ще стане нерентабилен и ще спре да се лансира сред хората. Може би незнанието и неразбирането също ще станат нерентабилни и някой, някога ще осъзнае, че е по-добре пред себе си да има интелигентни специалисти, които да бутат държавата нагоре, вместо същества, наподобяващи хора, които издават нечленоразделни звуци и се забавляват, като удрят по някой кючек в кварталната кръчма.

И искам да знаете, че ние студентите извоювахме една малка победа. Дадоха ни пари. Наричам тази победа малка, дори незначителна, защото никой все още не изявява желание да промени, каквото и да е. Парите не спасяват затъването на нашия "Титаник". Надявам се след 80 години спасителните лодки да са стигнали до вас, преди корабът окончателно да е потънал. Кой знае, може би при вас през 2090 нещата ще изглеждат малко по-различно. Надявам се, че вие ще бъдете щастливи. Националната Художествена Академия ще бъде пример за цяла Европа. НАТФИЗ ще обучава актьори за най-великите филми и постановки на времето си. Софийски университет ще подготвя най-добрите юристи, биолози, икономисти и т.н. в региона. Пожелавам ви го с цялото си сърце. Но все пак тая едно притеснение в себе си ... притеснението, че СУ, НАТФИЗ и НХА няма да ви говорят нищо. Не ми се иска да бъда черноглед, но се надявам да не ви се налага да отваряте wikipedia с идеята да проверите какво значат тези съкращения ...

Благодаря на хората, които организират всеки един протест в нашето общество. Благодаря на хората, които имат мнение и го защитават. Благодаря на хората, които мислят за бъдещето. Защото, Вие, които живеете през 2090 година сте плод единствено на тези хора. Без тях вашето настояще нямаше да се превърне в реалност. Тези хора са малко, но силни. Заслужават адмирациите на цяло едно общество, което блее и не се интересува от нищо друго освен собствената си паничка. Благодаря и на вас, граждани на 2090, че ви има и сте избрали България. Защото тази държава не е лоша... ако променим малко начина си на мислене и спрем да си палим къщата с идеята плевнята на съседа да изгори, то може нещо да се промени в сивите ни дни. Ако изгоним от самите нас идеята за "мутрокрация" наистина не е лоша. И най-накрая ... надявам се, вие, гражданите от 2090 да не знаете какво значи "мутрокрация". Надявам се никога да не се сблъскате с този термин и той да остане единствено в онова далечно за вас минало, което ние наричаме настояще.


понеделник, 8 ноември 2010 г.

Защо тук глупостта трябва да стои най-високо ?

В последно време се случиха някои неща в образованието на нашата мила държавица: излезе системата за рейтинг на българските ВУЗ-ове, а деня на Народните будители беше белязан от студентски протести.

Аз, както и всички останали граждани, интересуващи се от висшето образование в България, очаквах системата за оценяване, за да видя на какъв хал са нашите университети по статистика.

Като участник в два от тях съм си изградил поглед върху ситуацията като цяло. Истината е, че бях леко скептичен към обективността на рейтинговата система, но когато тя излезе и успях да й отделя повече внимание, с ръка на сърцето мога да кажа, че някой си е свършил работата.

Какво ни очаква, ако се разровим из рейтингите? Нищо ново - Софийският университет води класацията почти еднолично. От 24 професионални направления той е на първо място в 21. В голяма част от тях има и солидна преднина пред следващите го университети.

Местно състезание

Както и да е. Всеки, който сам иска да изпробва и разгледа рейтинговата система е свободен да го направи тук. Аз обаче ще разгледам един друг въпрос. Въпросът за това дали имаме повод за радост, когато университетите ни могат да се борят помежду си, но не могат да се борят на международната сцена.

Тук трябва да загърбим регионалния си шовинизъм и да погледнем отвъд носовете си. СУ е безспорният лидер в България, а е 777-и в света. Аз съм сигурен, че и в бъдеще ще запази позицията си на местно равнище, но ще пада в международно. Същото се отнася за всички български университети.

Все пак ние сме част от Европейския съюз и би трябвало да гледаме към образованието на останалите държави-членки, като към пример, който трябва да последваме. Но го правим само на думи. Всички знаем, че трябва промяна, но въпросите, свързани с нея, не са малко: към какво точно, как, с какви средства и т.н.

За жалост всички възприемат думата "реформи" като синоним на "нужда от пари". Аз съм сигурен, че това е неправилно. Вярно е, че пари трябват, но без промяна в главите на хората, вложените средства ще бъдат като пръснати в бездънна яма. Не ректори, не министерство, не ЕС са виновни за това ни състояние, а ние - хората.

Статистика за реализацията

Знаете ли какво показва статистиката за реализация по специалността от рейтинговата система? Около 15-30% се реализират в специалността си, след като се дипломират. За какво на останалите 70% им е тази диплома? За обща култура ? Ако е за обща култура, то нека всеки си намери литературата и си чете в къщи.

Не, прави се заради дипломата. Тази диплома вече е нужна, колкото е нужно и кафето рано сутрин. Не мога да приема, че тези проценти са следствие на това, че няма работа в дадена сфера. А ако е така по някаква случайност, то хората, които записват дадена специалност толкова ли не са си направили труда да проучат предварително дали има добър шанс за реализация в същата тази сфера...

Висшето образование по цял свят е привилегия, породена от дадени интереси. Но тук не е като по цял свят - в България всички са готови да бъдат висшисти, дори е наложително, защото иначе не могат да практикуват като... продавачи (примерно).

Няма ги вече идеалистите...

И забравят какво всъщност е висшето образование: то е наука. Науката е най-святото и красиво нещо на този свят. Тя обче има едно главно значение: да произвежда още наука!

Хората, които изучават хуманитарните дисциплини, трябва да го правят с цел да въздействат на обществото в продуктивен план. Но първото условие е да обичат това, което правят, и да го правят с удоволствие.

В България удоволствието от науката се приема за глупост и спада в графата "нерационално мислене". Тук на почит е единствено заплатата, която човек получава. Малко останаха идеалистите, които ще решат да станат преподаватели някъде, вместо да получават по-висока заплата, като продавачи (примерно).

Тогава стигаме до един извод: по нашите географски ширини развитието в морален и интелектуален план е табу. На мода са фитнес салоните, перхидролът и чалга клиповете. Какво виждаме в един фолк клип? Мерцедес, скъпи дрехи, напомпани каки и батковци и хайде от малки си мечтаем да бъдем като тях. В техните клипове човекът с очилата, който чете книга, е "загубеняк".

Хайде след като голяма част от младите следват този стереотип да видим откъде идва проблемът на висшето ни образование. Плачевно е спрямо световното. Какво да бъде, след като хората, които го "практикуват", носят леопардови щампи, слагат си килограми грим и играят кючеци в местните клубове.

Какво може да очакваме, когато не могат да се намерят пари за художествените специалности в България? Кой след това ще произвежда културa? Е, за какво ни е култура, като всяка чалгаджийка кара мерцедес?

Защо, защо...

Някой ще се пита защо да прави по-нерентабилната от двете възможности? Аз ще отговоря: Защото парите купуват всичко, но не и интелектуален прогрес, ако сами не направим опит да го създадем.

Някой ще се запита за какво му е интелектуален прогрес, ако не кара мерцедес? Аз ще отговоря: Защото човечеството има история, която се гради от хора, отдадени на науката. В цял свят тези хора са на пиедестал. Защо България да прави изключение? Защо тук глупостта да стои най-високо?

Духовно кухите индивиди трябва да бъдат изключения, а не тенденция, ако искаме да има работещо висше образование. Всички трябва да осъзнаваме, че когато човек се превръща в специалист в дадено нещо, то той израства и се чувства добре духовно. Чувства разликата в начина си на мислене и в отдадеността си на обществото.

Висшето образование не е просто стъпка след средното. То ни предоставя красотата да опознаваме това, което представлява интерес за нас и ни стимулира.

Нека, не се бутаме там, където паричките са най-много, но ние не се чувстваме добре. Нека погледнем държавите, чиито граждани живеят по-добре от българите за пример. Там няма срамна професия.

Нека не забравяме, че първо човек трябва да се учи и тогава да бъде готов за "големите подвизи". Не като тук - държавата с най-много раздавачи на акъл, чиито първи думи са: "Ако бях на негово/нейно място щях да го свърша по-добре..."

Факт.

Коментарът е качен също така на :

http://www.webcafe.bg/id_1056644831_Zashto_tuk_glupostta_da_stoi_nay-visoko?

Няколко думи за висшето образование ...

Предупреждавам: предстои ви да прочетете един крайно субективен коментар за това, което се случва в сферата на висшето ни образование. Аз самият, като участник, не бих могъл да бъда обективен, защото пародията, на която сме свидетели, няма как да не пробуди разнородни емоции във всеки един от нас.

През последните години висшето образование в България е много благодатна тема за какви ли не коментари. Хората плюят, смеят се, ядосват се и плачат... Направо, като в холивудски филм. На моменти на преките участници в пародията пък им е особено весело. А истината е, че участниците не са малко. Все пак при наличието на няколко стотин ВУЗ-а в България, няма как да са малко. Ако следим тенденцията, след 20тина години всеки град с население над 40 000 ще си има по университет, а в градовете с над 100 000 университетите ще бъдат от 5 до 10. Вече и Перник се сдоби с политехническо висше учебно заведение… С 63ма "студентина": сбирщина от цял свят, голяма част, от които през живота си не са казвали и думичка на български.

Няма лошо, явно духът на предприемачеството в България е силен. Кой знае, може пък от там да излязат най-големите специалисти в сферите си ... Или пък не? По-скоро не. Но все пак това е частен университет. Нека погледнем как стоят нещата с държавните, които все още са предпочитани, къде заради името, къде заради по-ниските такси.

Аз съм студент и в СУ "Св. Климент Охридски". Сред някои от читателите това може да предизвика одобрително кимване. Все пак кой не е чувал за СУ, кой не знае, че там са най-добрите?

Най-старият университет в България. Мястото, където се образова голяма част от елита на страната. Всичко звучи много красиво, когато разказваме история, свързана с миналото на университета. Но стигнем ли до настоящето ... следва истеричен смях.

- Защо? - питате Вие.

Защото не е останало нищичко, от това, което вие възприемате като СУ. Обобщението е в сила за всички държавни ВУЗ-ове. Същото важи за Икономическия във Варна, Великотърновския, Шуменския, Пловдивския. Всички. И проблемът не е в преподавателите, мога да ви уверя в това. Голяма част от тях са много начетени специалисти, които предават знанията си на студентите по най-добрия начин.

Наистина имаме много специалисти, които знаят как да си вършат работата и имат добър подход към студентите.

Проблемът е в системата на държавното висше образование. Тя е тотално закърняла. Самият апарат е на ниво 1980 година, ако не и по-назад.

В държавните ВУЗ-ове все още цари едно много странно отношение към студентите от страна на администрацията и ръководството. Отношението е, като към хора, които трябва да бъдат смазани. Студентите не трябва да занимават администрацията в работното й време, не трябва да я занимават извън работно време, не трябва да я занимават, когато имат нужда ... Просто не трябва да я занимават. Вече втора година наблюдавам това странно поведение спрямо "бъдещия елит на България".

Да не говорим за техниката, която се ползва. Наскоро разбрах, че на места все още се ползват дискети. Да! Помните ли ги? Онези носители на информация, които бяха популярни в средата на 90те години на XX век. А на други места дори и това няма - цялата информация се пази на хвърчащи листове. Също така в държавните университети цари двойно по-голяма връзкарщина, отколкото нормално. Граници и някакви норми не съществуват. Сега ще разгледам и процеса с прехвърлянето в СУ(който се отнася и за други ВУЗ-ове):

Отиваш при две възрастни дами, които вписват това, че си подал заявление. Срещу това заявление не ти се дава никакъв документ, с който да бъдеш сигурен, че ще бъдеш допуснат до класацията. За прозрачност няма как да говорим. Все пак не е класация по успех, а просто ... класация. Никъде не пише какви са условията, по които ще се борят всички минали първичния регламент за прехвърляне от специалност в специалност. Накрая човек просто отива пред таблото, където е изнесен списъкът (не се публикува никъде другаде) и вижда имената на прехвърлените и бившите им специалности. Никъде не пише успех, не пише основание за решението.

Е, защо ли да пише? Все пак пред мен една от жените, които вписват участниците в това "състезание" обясни кротко и тихо на едно глуповато момиче, което не разбираше от намек. В прав текст му каза: "Абе, пиши, каквото ти казвам там и не ме питай защо ...". То момичето се оказа, че било дъщеря на сестра й ... Живи и здрави да са, явно си помагат в семейството. Все пак реших да запомня името на девойката и след това отидох да погледна списъците - нейното име фигурираше.

Проблем има и с желаещите да завършат висше образование.

Самите студенти в държавните ВУЗ-ове доста често са събрани на принципа "количество за сметка на качество". Как иначе ... все пак се борим за държавните парички.

Какво значение има дали тези хора имат, какъвто и да е потенциал за специалностите, в които са успели да влязат? Истината е, че в България кандидатите за висше образование се тикат само в 7-8 специалности. Който не е приет в някоя от тези специалности се бута в нещо, което въобще не го вълнува (доста често) и се опитва да влезе отново в тези 7-8 специалности, като се явява на нови изпити и нови изпити и нови изпити ... Имам една колежка от Раднево. Тя е на 27 години. Всяка година се опитва да се премести в Благоевград и Велико Търново с "право". Така и не успява. Надявам се да не успее и за в бъдеще ... На държавата ни не й трябват юристи, които не могат да говорят елементарен български език.

И така, държавните поръчки се пълнят с неуспели юристи, дипломати, икономисти, програмисти и скандинависти. От тези хора се очаква да се превърнат в добри историци, филолози, социолози, етнолози и какво ли още не. Ще се случи, но при малък процент: при тези, на които ще им харесат "нежеланите" им специалности. А останалите просто ще бутат семестрите един след друг и ще вземат диплома за висше образование. Не е трудно да се изкара едно висше в България. И след това нека си повтаряме "Ама те хора с две висши чистят улиците ...". Ами да, но тези висши не отговарят на написаната в дипломите квалификационна степен и знанията в дадена област.Те са просто изкарани "ей така... да има". Логично е да останат недооценени в сферата, която самите те считат за безинтересна,неприятна или скучна и най-вече нежелана.

Това, драги читатели, е провокирано от идеята на българина, че задължително трябва да бъде шеф. Това е прекрасно, но държава съставена единствено от шефове няма. И е много тъжно, че всички младежи се насочват към едни и същи неща, при все, че успехът далеч не им е гарантиран в тях.Тук са виновни родителите. Те пълнят главите на дъщерите и синовете си с: "На всяка цена да влезеш "право", маме, та да станеш адвокатче ... те лесно живеят". Хубаво е младежите да бъдат иновативни и да следват интересите си, а не общата идея : "Стани, на мама икономистче, та да папаш цял живот лесни парички ..." Защо ли ? Защото икономисти - бол. Юристи - бол. Вярно е, че в големите градове постоянно излизат работни места за тези специалности, но на фона на дипломиращите се(а те са стотици всяка година) тези възможности са нищожни.

Проблемът е комплексен. Той е в това, че държавните университети са готови да приемат куцо и сакато, за да запълват бройки и да получават пари. Той е също така и в това, че всички се бутат на едни и същи места, в които вече се чувства презасищане. Проблемът е, че младите хора не вярват, че ако се насочат в сферата, която отговаря на интересите им, те ще могат да успеят и да водят добър живот. Университетите не опровергават това, а точно обратното - потвърждават го. А най-големият проблем е, че всички си мислят, че са достатъчно добри за да бъдат ръководни фактори и са родени с претенцията, че заслужават големи заплати и шефски столове.

Факт.

вторник, 2 ноември 2010 г.

Една нескучна научна ... др.

И така, въпросът към студентите във Вашингтон бил: "Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?"

Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.

Един от студентите обаче написал следното:

***

Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето. Следователно, трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.

По въпроса колко души влизат в Ада,нека да разгледаме различните религии, съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем че всички души ще попаднат в Ада.

При сегашните данни за раждаемост и смъртност може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като законът на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.

Оттук произтичат две възможности:

1. Ако Адът се разширява по-бавно, отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват, докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).

2. Ако Адът се разширява по-бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат, докато той замръзне.

И така, какво ще се случи?

Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по скоро Адът ще замръзне, отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2) трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин се доказва съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше: "О, боже!".