На Барикадата...

Живот като на театър.Живот, в който има редица сложни словосъчетания.Понякога грешиш правописа на думите, но това не е страшно, ако знаеш значението им.Но ако не знаеш, нито значението, нито как се пишат .... да, тогава би било логично да не ги ползваш, нали ? Но ти продължаваш да си играеш с тях, мислейки си, че уникалността на личността ти им дава своеобразно значение, което е близко до реалността, но винаги можеш да се защитиш, че "не е точно това, което другите имат предвид". Понякога нещата се случват така, че тези непознати думи идват на езика ти, без да си искал и не знаеш какво решение да вземеш.Е .... има ли значение в крайна сметка ? Китарата винаги ще продължи да свири без значение чии са пръстите върху грифа.

(..)Момчето, което свири на китара е част от усещането за града, където навремето си тичал с обелени колена, а сега вървиш по-бавно и по-мъдро към поредната си годишнина. И теменуженото небе от твоето вчера, отдавна задрямало някъде в мислите ти, днес е част от празника на другите след теб... Домът е мястото, където историята винаги има продължение и лястовичките не долитат за първи път, а просто се завръщат...

И, къде е домът между закономерността "Бъдеще/Настояще/Минало"? Как къде ... той е връзката.Колко добре звучи Бъдеще <= дом <= Настояще <= дом <= Минало <= дом.Някои ще кажат, че логиката трябва да бъде точно обратната.Ами не, драги ми, приятели ... логиката трябва да бъде точно такава, защото ние винаги се стремим към бъдещето и домът ни дава точно тази основа, без която бъдещето ще съществува, но не очакваното, не това, което желаем.

Възможности - много.Всяка секунда нещо се променя.Всяка секунда една тухла попада на ново място.Има два вида материя, която може да изгражда тухлите :
- "Истинска"
- "Нереална"

Първата е съвкупността от ситуации, които изграждат закономерността между периодите на човека.Това са реално съществуващи факти, които са зачеркнали или отворили възможности.Те съществуват при всеки един човек, без значение дали той е "интелигентен", "уникален" или "елементарен".

Втората е съвкупността от мечти, желания и илюзии, които човек "сам" е изградил.Този вид тухли е опасен, защото, ако положиш една от тях между две "реални", то зейва празно пространство, което навярно ще рухне в един момент.Нестабилност, която не коства на човек бъдещето, но затваря дадена врата.

Възможните комбинации с тухлите не са малко.Навярно всеки човешки живот е различна комбинация от тухли, представляващи един по-малко или повече завършен "дом".Ако изходим от идеята на КПСС , че хората са три вида : идиоти, гении и гениоти, то "домовете" може да разпределим в три категории , които следват същия принцип.Геният има малко по-специфична формулировка на сградата, която математическите формули трудно разгадават.Те градят два паралелни "дома", които се срещат в момента, в който бъдат завършени.Добре ситуирани ... светът на мечтите и светът на реалността формулират минало, което логично е довело до настоящето, което пък със сигурност ще изгради желаното бъдеще.

И в крайна сметка ..... какво е "Бъдещето" , какво ли е "Миналото" ? Ние може да си отговорим само и единствено за "Настоящето", защото то е отражение на моментната фаза, до която сме стигнали в изграждането на удобната къща, която искаме един ден да наречем свой "Дом".А това ще се случи само и единствено, когато човек е на чисто със себе си.Тогава Земята се води от неговите желания и усмивка.Да, спокойствието да си на чисто със себе си ...