понеделник, 20 юни 2011 г.

Via Diagonalis

Римски път, който бележи културното развитие на Балканите за векове напред.

Ето какво би ви посрещнало, ако тръгнете по него днес, въоръжени с добро настроение, усмивка и цветове.

Започваме балканският ни ден с Белград. Бялата крепост ни очаква рано сутрин, обвита в мъгла. Европа се буди.




Взимаме кафе и вестник. След това продължаваме напред.



Реките Дунав и Сава се сливат една в друга. Малко е студено. Всичко изглежда като една зимна приказка.



Стигаме до София. Блясък, красота и малки улици. Център на центъра на Балканите. Господ е тук с нас.



Има време да седнем и да вдишаме от чувството на града.



Хората не ни забелязват. Средата на един прекрасен ден е. Ние се шмугваме и продължаваме по малките улички към следващата доза удоволствие.




Пътуваме часове, но времето не ни притеснява. Знаем, че скоро идва лятото. Нашият "Диагонален път" няма да ни подведе. Той ще ни разкаже и за "градът на седемте тепета". Ето, първата гледка е пред нас.



Непреходността на тукашната класика витае из въздуха.




Градската легенда оживява

Войските на Филип Македонски неуспешно щурмували няколко пъти Тива, а градът опрелено не искал да се предаде. Тогава пълководецът издал заповед – който пръв се качи на крепостната стена, печели като награда управлението на града. Имало в армията му мнозина тракийци и един от тях успял да избегне вражеските стрели и мечове, да се покатери по стълбата и да стъпи на зъберите. След пробива градът паднал бързо и Филип Македонски изпълнил обещанието си – назначил смелия войнзса управител. Минали години, утвърдил властта си новият управник, но пък съседите му заплашвали да го нападнат. Точно тогава получил вест от родното си място, брат му го молел да им се притече на помощ срещу варварските племена. Не се отзовал тракиецът, твърде много се боял за поверения му град. Минало десетилетие и той отново получил вест от брат си – майка им била на смъртно легло и искала да го види за последен път. Отново не отишъл тракиецът, дворцови интриги заплашвали управлението му и твърде много се побоял за властта си. Преди да издъхне обаче майка му го проклела на камък да се превърне, ако отново стъпи в родния си край. Дошъл и края на живота на управника, последното му желание било да го погребат там, където се е родил. Най-верният му слуга натоварил ковчега с тялото му на няколко камили и тръгнал на път. Дълго вървял, много земи прекосил и накрая стигнал земите на днешен Пловдив. Спрял вечерта огън да накладе, а ковчегът се изхлузил от камилата, която го носела, паднал на земята, отворил се и тялото се изтърколило. Мигом всички се вкаменили – и мъртвия вече тракиец и слугата му и камилите, така се образували хълмовете.


След нея е време да си тръгваме...



На Югоизток маранята не прощава и на най-смелите. Цветовете се губят на влизане в града. Одрин, здравей!



Европа отстъпва мястото си на "другата" Европа. Ориенталското вече е нежна цигулка, минаваща на преден план. Цветовете се завръщат.



И въпреки южният полъх, ние продължаваме напред заедно. Одрин ни предлага мостовете и кулите си. Също като опиат, градът влиза под кожата ни. Близо сме до края.




Градът на градовете, Център на Вселената, Господар на Света. Византион. Константинопол. Истанбул.



Хилядолетните сгради наблюдават хората, а нашите крачки ни се струват толкова малки. И въпреки това вярваме в себе си.



А залезът ни напомня, че тук и слънцето се подчинява на волята на Истанбул. Никъде другаде голямото огнено кълбо не е толкова красиво. Животът започва и свършва, когато Столицата на градовете реши.



Ароматите. Слънцето. Луната. Истанбул.



Топлината на епохите. Композиция от цветове. Проблясъци на светлината и на мрака. Тук завършва и нашият "Диагонален път".




Лека нощ, любими Балкани.