И все пак аз живея в България.
България започва тук :
И завършва тук :
Искам да кажа "Добре дошли" на хубавите дни и "Довиждане" на лошите хора.
петък, 22 октомври 2010 г.
СиВ ВиС
Стигнах до Латинска Америка, бях на Босфора, разходих се из великите градини на Версай, пропътувах целия океан и видях арабското слънце на Африка.
И все пак аз живея в България.
България започва тук :
И завършва тук :
Искам да кажа "Добре дошли" на хубавите дни и "Довиждане" на лошите хора.
И все пак аз живея в България.
България започва тук :
И завършва тук :
Искам да кажа "Добре дошли" на хубавите дни и "Довиждане" на лошите хора.
сряда, 20 октомври 2010 г.
Да. Не. Няма значение.
Да.
Искаш секундите да минават по-бързо, защото главата ти се свива. Искаш те да минават по-бавно, защото след тях идва още една доза секунди, за която не си готов.
Не.
А секундите правят минути. Рядко човек нацелва точния момент да погледне към часовника в десния екран на монитора и цифрите да се сменят. Често обаче минутите ни се струват, като "минус безкрайност". Сякаш вървят назад, а не напред ... толкова бавно. Не помръдват. Но, докато си мислим точно това те вече са се сменили. Много подмолно от тяхна страна. Продължават напред, а ние сме забравени някъде в миналото. А миналото някога е било наше настояще. Настоящето пък преди време е било и бъдеще. Така за няколко погледа към циферблата разбираш, че от бъдеще всичко се е превърнало в минало. Мъчните секунди, които отброяваш никога няма да бъдат същите, но бъдещите секунди няма да бъдат по-малко мъчителни. И все пак ще си останат различни. Много често светът около теб ти показва, че всичко върви напред освен самия теб. Дали чрез наболата брада, дали чрез утрешния вестник, дали чрез смяната на песните.
Помня 1997, колкото и странно да звучи. Бях с баба ми тогава, а тя беше сама. Дядо ми беше в София - народен представител. Хората се бяха вдигнали срещу социалистите. Къде с право, къде понесени от вълната. Те си знаят. Помня, обаче, че тогава не можех да разбера. Хората изглеждаха по-скоро, като животни. Беше късна вечер и ние гледахме събитията по телевизията. Тогавашните студенти рушаха, крещяха, бореха се, изпадаха в животинска агресия. Навярно времето ги е подтикнало. Навярно безизходицата и недоволството. Ха, "зимата на тяхното недоволство". Много забавно, а? Не, не беше забавно. Помня обаче, че видях как дядо ми излиза невредим от сградата и се прибира. 13 години по-късно гледам кадри от същите тези събития. Дали хората са доволни от това, което са постигнали тогава е част от техния живот. Аз съм никой за да генерализирам. Но за мен важното е, че тогава макар и дете усещах, че настоящето и бъдещето са несигурни и мрачни. Малко по малко времето мина и днес е края на октомври 2010 година. Дойде новото хилядолетие. Сега знам, че единствената несигурност не идва от икономическото положение на моя свят и от политическата ситуация в страната. Сега знам, че единствената несигурност идва от самите хора и това, което (не) възприемат. Някои спряха да възприемат какво значи да бъдеш човек. Някои спряха да възприемат какво значи въпреки всичко да имаш достойнство и мнение. Всички се опитват да сцепят стотинката на две. Пари има, колеги. Пари има. Хора, които да използват парите няма. Хора няма.
Няма значение.
Това е настоящето днес - 20.10.2010 година. Какво следва? Не знам, но ме интересува. Искам да знам дали и аз с цялото си безучастие спрямо събитията по света един ден ще бъда обявен от седем годишно момче за животно. За това, че съм забравил човешкото в себе си в онзи момент, когато е трябвало да направя нещо, но не съм знаел какво е то и просто съм замълчал и останал на място.
Надявам се някой някога да открие средата. Златната среда.
Надявам се един ден едно такова момче и момиче да не ни съдят, защото сме направили погрешен избор.
Искаш секундите да минават по-бързо, защото главата ти се свива. Искаш те да минават по-бавно, защото след тях идва още една доза секунди, за която не си готов.
Не.
А секундите правят минути. Рядко човек нацелва точния момент да погледне към часовника в десния екран на монитора и цифрите да се сменят. Често обаче минутите ни се струват, като "минус безкрайност". Сякаш вървят назад, а не напред ... толкова бавно. Не помръдват. Но, докато си мислим точно това те вече са се сменили. Много подмолно от тяхна страна. Продължават напред, а ние сме забравени някъде в миналото. А миналото някога е било наше настояще. Настоящето пък преди време е било и бъдеще. Така за няколко погледа към циферблата разбираш, че от бъдеще всичко се е превърнало в минало. Мъчните секунди, които отброяваш никога няма да бъдат същите, но бъдещите секунди няма да бъдат по-малко мъчителни. И все пак ще си останат различни. Много често светът около теб ти показва, че всичко върви напред освен самия теб. Дали чрез наболата брада, дали чрез утрешния вестник, дали чрез смяната на песните.
Помня 1997, колкото и странно да звучи. Бях с баба ми тогава, а тя беше сама. Дядо ми беше в София - народен представител. Хората се бяха вдигнали срещу социалистите. Къде с право, къде понесени от вълната. Те си знаят. Помня, обаче, че тогава не можех да разбера. Хората изглеждаха по-скоро, като животни. Беше късна вечер и ние гледахме събитията по телевизията. Тогавашните студенти рушаха, крещяха, бореха се, изпадаха в животинска агресия. Навярно времето ги е подтикнало. Навярно безизходицата и недоволството. Ха, "зимата на тяхното недоволство". Много забавно, а? Не, не беше забавно. Помня обаче, че видях как дядо ми излиза невредим от сградата и се прибира. 13 години по-късно гледам кадри от същите тези събития. Дали хората са доволни от това, което са постигнали тогава е част от техния живот. Аз съм никой за да генерализирам. Но за мен важното е, че тогава макар и дете усещах, че настоящето и бъдещето са несигурни и мрачни. Малко по малко времето мина и днес е края на октомври 2010 година. Дойде новото хилядолетие. Сега знам, че единствената несигурност не идва от икономическото положение на моя свят и от политическата ситуация в страната. Сега знам, че единствената несигурност идва от самите хора и това, което (не) възприемат. Някои спряха да възприемат какво значи да бъдеш човек. Някои спряха да възприемат какво значи въпреки всичко да имаш достойнство и мнение. Всички се опитват да сцепят стотинката на две. Пари има, колеги. Пари има. Хора, които да използват парите няма. Хора няма.
Няма значение.
Това е настоящето днес - 20.10.2010 година. Какво следва? Не знам, но ме интересува. Искам да знам дали и аз с цялото си безучастие спрямо събитията по света един ден ще бъда обявен от седем годишно момче за животно. За това, че съм забравил човешкото в себе си в онзи момент, когато е трябвало да направя нещо, но не съм знаел какво е то и просто съм замълчал и останал на място.
Надявам се някой някога да открие средата. Златната среда.
Надявам се един ден едно такова момче и момиче да не ни съдят, защото сме направили погрешен избор.
понеделник, 18 октомври 2010 г.
Моя оборона
Един ден ще изглеждам така.
Всичко е преходно, но някои хора са по-преходни от други. Всъщност всички ще бъдат забравени един ден, но това е от гледна точка на факта, че човечеството рано или късно ще изчезне...
НО
... докато този биологичен вид все още съществува, дадени идеи и техните носители ще бъдат помнени. Едни повече, други по-малко. Но приликата между тези хора от различни етноси, националности, вероизповедания и възприятия е, че те ни напомнят какво е да се чувстваш "ЧОВЕК". Не като биологичен вид, а като чувство и възприятие. И хората се лъжат, като казват, че най-големият страх може да бъде от смъртта. Най-големият страх за един значителен човек може да бъде забравата. Забравата на хората преди него, около него и след него за "човешко".
събота, 16 октомври 2010 г.
Аромат
Пръстите ми ги няма. Не мога да пиша, а само диктувам. И въпреки всичко излиза нещо. Емоциите са преходни. Щастие, омраза, тъга. Появяват се и изчезват, защото всичко е константа. Има само едно нещо, което не е - ароматът на парфюма. Всички хора носят със себе си различни аромати. Някои свързваме с улица, други с блуза, а трети с усмивка. Някои си отиват на твоя собствен. Рядко се получава пасване, но не е изключено. Песните имат край, усмивките имат край, но ароматите могат да останат вечно. Въпрос на избор.
четвъртък, 7 октомври 2010 г.
Варна - център на вселенската култура
През последните години варненци започнаха да възприемат града си като нещо специално. Най-добрият град за живеене, морската столица на България и какво ли още не. Това е прекрасно! Лично аз съм много щастлив, че градът ми затвърждава дадени позиции. С израстването, обаче, идват и проблеми, някои от които не намират решение в периода на усилено развитие. Проблемите се появяват в различни сфери, но аз имам за цел да разгледам само една от тях, защото точно тя ме порази и останах без думи, когато прекарах малко по-дълго време в родния си град. Сферата, наречена култура.
Едно отклонение: думата "култура" идва от латинската "Colere" и се превежда "да култивирам/ да обработвам". И тъй като буквално "култура" е всичко около нас, всичко, чието съществуване се дължи на хората влиза в тази графа, като например: сградите, езикът, дрехите... почти всичко около нас, аз не искам да разглеждам тази сфера в научното й разбиране, а в разбирането, което влагаме във всекидневието си... Културата: театри, събития около нас, музика, места, които посещаваме и т.н.
И така: Варна се бори за "културна столица на Европа" и за още повече туристи. Аз лично много бих се учудил, ако това стане факт. Защо? Защото в нашия любим град култура почти няма. Знам, че след това изречение много хора ще скочат и ще плюят по монитора, като си кажат "Чуееек, оф, че глупости!" За голямо съжаление това е факт. Разбира се, само по този повод в града ще се организират множество мероприятия, но мен ме интересува това, което се случва тук през останалото време. При специални случаи винаги може да се направи нещо масивно и що-годе качествено, но какво "културно" има през останалото време?
На първо място трябва да си поговорим за това, което се случва в града и кога се случва то. Културни събития почти липсват през пролетта, есента и зимата. Градът живее само и единствено през лятото, а през останалото време замира. Това го знаят всички, освен хората, които нямат база за сравнение. Разбира се, има резон в тази ситуация, след като Варна е един туристически морски град. Но работим ли да променим тази сезонност в културата? Сякаш всичко спира извън лятото и ... я един концерт да стигне до тук, я някоя изложба. Но това сравнено с други места е крайно недостатъчно, за да се бие човек в гърдите и да казва "Столица на културата". А трябва и да признаем, че много често това, което идва през лятото в нашия град просто се появява, за да се повтори. Най-често хората, които живеят и творят в София просто идват в командировка, за да покажат и по нашите алеи онова, което цяла година се е случвало в столицата. Едва ли фактът е особен повод за гордост. Да, разбира се, хубаво е, че идват да го покажат във Варна, а не в Хасково(примерно), но аз лично не го намирам за задоволително.
С какво друго да се похвалим ? "Любовта е лудост" ? Джаз фестът ? Все хубави неща, но както вече казах, те са веднъж в годината - през лятото. Седмица на бразилската култура във Варна - отново прекрасно, НО (да, и тук има "но") в София има седмица на културата на даден народ през месец, ако не и по-често. Изобщо повечето неща, с които хората са горди са едно повторение на вече инициирани събития.
А как стоят нещата с театъра ? Ами трупите идват в командировка през лятото, колкото да си направят по някой и друг плаж между репетициите и след това се прибират там, където играят през цялата останала година, а във Варна хората остават с пръст в устата. От време на време някой и друг да гостува: детска радост. Колко театри имаме и колко често има нови постановки в тях ? И на всичкото отгоре вече драматичният театър и операта са слети в едно. Криза е, разбирам. Но кризата не удря тези, които са на печалба. За това аз не мога да обвиня, нито хората, които взеха това решение, нито артистите. На последните само мога да пожелая успех и реализация, последвана от усмивки! Това е цялостен проблем. Той е обхванал всички области от живота на варненци и особено на по-младите. Да, проблемът идва от по-младите. Тук стигам и до втора точка при изложението на фактите.
Тази втора точка е посветена изцяло на начина, по който живеят хората и на местата, които те посещават. Клубове, дискотеки, ресторанти, кафенета и т.н. се появяват според интереса на хората. Факторът при тяхното създаване е желанието на хората. Ако имат нужда от такова място, ще го посещават, а ако не, то ще стои празно и ще фалира. Никой не иска вторият вариант да се превърне в част от неговото "CV", за това логично се залага на сигурно. А какво значи "сигурно" в нашия любим град ? Сигурни, според мен, са следните варианти: да отвориш чалга клуб, който е гарантирано пълен през по-голяма част от времето. Също така да отвориш квартално кафене, което да не се различава по нищо с останалите квартални кафенета. С повечко реклама можеш да направиш и рок бар, който да върви сравнително добре, макар и тази ниша да е за по-малко хора и да не е толкова сигурна.
Мисълта ми е, че във Варна има две категории хора под 30: чалга клуб-хора и рок клуб-хора. Това е масовото възприятие за забавление. Аз лично много рядко попадам на нещо различно. И под "различно" не разбирам място, където да се слуша спокойна музика и да има удобни канапета. Под "различно" разбирам място, което да бъде тематично. Точно това са местата, където се събират "алтернативните" хора. Във Варна тях ги няма ... или по-точно ги има до 18-19 годишна възраст, когато си хващат полета към София, Лондон, Берлин и отиват на място, където има алтернатива и за тях. И държа да отбележа, че до голяма част тези хора са двигател на модерната култура.
Излиза, че основният проблем на Варна е, че няма алтернатива за хората, които не са съгласни да живеят по масовия стереотип. Те си тръгват и ако изобщо се връщат, то е за малко. И когато се върнат за малко, ще бъдат погнусени от това, че намират родния си град без никаква промяна от момента, в който са заминали да учат/работят/живеят/ на друго място с повече алтернативи. И споменавайки "алтернатива" имам предвид не алтернатива в работата. Във Варна работни места има достатъчно. Аз визирам алтернатива в начина на живот и във възприятията и интересите. Чалгата е навсякъде в нашия град ... Друг интерес няма. Като говоря за нея, говоря за начин на живот, а не за музика. Всеки е свободен да слуша, каквато музика иска и това не е под въпрос. Проблемът е, че възможностите за забавление на един младеж във Варна са чалга клуб/рок клуб, кварталното кафене, разходка из морската градина и ... ако някой му организира пътуване зад граница - това е. Нека все пак не забравям и другата модерна субкултура - скейтърите, които също имат места за забавление и най-важното : имат морската градина. Нещо срещу, което аз съм крайно много против. Не е нормално на място, където тишината би трябвало да е на пиадестал по цял ден да се чува блъскането на скейтове. Но общината няма да направи нищо по този въпрос, което не учудва никого.
Да разгледаме възможностите за продължаване на средното образование! Икономическият университет, където, ако не искаш да миришеш на зеле трябва да си носиш дезодорант/парфюм в чантата. Него в последно време въобще не съм го виждал да присъства в някакви класации. Свободният университет, чийто представител беше запитан: "Как е там, харесва ли ти? " и даде следния отговор: "Ми, чуек ... яко е. Кафенето има много яка гледка." Това е отговор от бъдещият елит на Варна, който впрочем, доста се различава от бъдещия елит в световен и европейски план. Още някой и друг университет, където отчаяно се нуждаят от държавна субсидия и приемат "куцо и кьораво".
Да, това е бъдещето на Варна. На много от младите и можещи хора Варна им е тясна, това е истината. А тези от тях, които останат тук по някаква причина, биват заливани от тоновете посредственост, витаещи във въздуха и единственият начин да останат незасегнати е да нямат социални контакти. И, драги читатели, простете ми за негативизма и се опитайте да го наречете реализъм, но аз зная, че повечето можещи, които са си тръгнали няма да се върнат ... не и преди да навършат 50-60. Защо ? Защото във Варна няма да успеят да намерят среда, подходяща за тях. Чисто и просто.
Иначе нека станем "Европейска столица на културата". Нищо, че ще ми се наложи да опиша гледката, копирайки по най-грозния начин Фредерик Бегбеде. Мисля си, че културният живот в града ни ще се равнява на "Най-якия нов и иновативен клуб в света - с формите на гигантска тоалетна ... и със същите функции." За жалост тук говорим за реалността, а не за книга. За това, драги читатели, нека всеки един от вас си помисли с какво допринася за "културата" на своя град и за това децата му да имат интереси не само в областта на колите, кючеците и свиренето в гаражна банда. Защото интересите на гражданите формират облика на града. Факт.
Едно отклонение: думата "култура" идва от латинската "Colere" и се превежда "да култивирам/ да обработвам". И тъй като буквално "култура" е всичко около нас, всичко, чието съществуване се дължи на хората влиза в тази графа, като например: сградите, езикът, дрехите... почти всичко около нас, аз не искам да разглеждам тази сфера в научното й разбиране, а в разбирането, което влагаме във всекидневието си... Културата: театри, събития около нас, музика, места, които посещаваме и т.н.
И така: Варна се бори за "културна столица на Европа" и за още повече туристи. Аз лично много бих се учудил, ако това стане факт. Защо? Защото в нашия любим град култура почти няма. Знам, че след това изречение много хора ще скочат и ще плюят по монитора, като си кажат "Чуееек, оф, че глупости!" За голямо съжаление това е факт. Разбира се, само по този повод в града ще се организират множество мероприятия, но мен ме интересува това, което се случва тук през останалото време. При специални случаи винаги може да се направи нещо масивно и що-годе качествено, но какво "културно" има през останалото време?
На първо място трябва да си поговорим за това, което се случва в града и кога се случва то. Културни събития почти липсват през пролетта, есента и зимата. Градът живее само и единствено през лятото, а през останалото време замира. Това го знаят всички, освен хората, които нямат база за сравнение. Разбира се, има резон в тази ситуация, след като Варна е един туристически морски град. Но работим ли да променим тази сезонност в културата? Сякаш всичко спира извън лятото и ... я един концерт да стигне до тук, я някоя изложба. Но това сравнено с други места е крайно недостатъчно, за да се бие човек в гърдите и да казва "Столица на културата". А трябва и да признаем, че много често това, което идва през лятото в нашия град просто се появява, за да се повтори. Най-често хората, които живеят и творят в София просто идват в командировка, за да покажат и по нашите алеи онова, което цяла година се е случвало в столицата. Едва ли фактът е особен повод за гордост. Да, разбира се, хубаво е, че идват да го покажат във Варна, а не в Хасково(примерно), но аз лично не го намирам за задоволително.
С какво друго да се похвалим ? "Любовта е лудост" ? Джаз фестът ? Все хубави неща, но както вече казах, те са веднъж в годината - през лятото. Седмица на бразилската култура във Варна - отново прекрасно, НО (да, и тук има "но") в София има седмица на културата на даден народ през месец, ако не и по-често. Изобщо повечето неща, с които хората са горди са едно повторение на вече инициирани събития.
А как стоят нещата с театъра ? Ами трупите идват в командировка през лятото, колкото да си направят по някой и друг плаж между репетициите и след това се прибират там, където играят през цялата останала година, а във Варна хората остават с пръст в устата. От време на време някой и друг да гостува: детска радост. Колко театри имаме и колко често има нови постановки в тях ? И на всичкото отгоре вече драматичният театър и операта са слети в едно. Криза е, разбирам. Но кризата не удря тези, които са на печалба. За това аз не мога да обвиня, нито хората, които взеха това решение, нито артистите. На последните само мога да пожелая успех и реализация, последвана от усмивки! Това е цялостен проблем. Той е обхванал всички области от живота на варненци и особено на по-младите. Да, проблемът идва от по-младите. Тук стигам и до втора точка при изложението на фактите.
Тази втора точка е посветена изцяло на начина, по който живеят хората и на местата, които те посещават. Клубове, дискотеки, ресторанти, кафенета и т.н. се появяват според интереса на хората. Факторът при тяхното създаване е желанието на хората. Ако имат нужда от такова място, ще го посещават, а ако не, то ще стои празно и ще фалира. Никой не иска вторият вариант да се превърне в част от неговото "CV", за това логично се залага на сигурно. А какво значи "сигурно" в нашия любим град ? Сигурни, според мен, са следните варианти: да отвориш чалга клуб, който е гарантирано пълен през по-голяма част от времето. Също така да отвориш квартално кафене, което да не се различава по нищо с останалите квартални кафенета. С повечко реклама можеш да направиш и рок бар, който да върви сравнително добре, макар и тази ниша да е за по-малко хора и да не е толкова сигурна.
Мисълта ми е, че във Варна има две категории хора под 30: чалга клуб-хора и рок клуб-хора. Това е масовото възприятие за забавление. Аз лично много рядко попадам на нещо различно. И под "различно" не разбирам място, където да се слуша спокойна музика и да има удобни канапета. Под "различно" разбирам място, което да бъде тематично. Точно това са местата, където се събират "алтернативните" хора. Във Варна тях ги няма ... или по-точно ги има до 18-19 годишна възраст, когато си хващат полета към София, Лондон, Берлин и отиват на място, където има алтернатива и за тях. И държа да отбележа, че до голяма част тези хора са двигател на модерната култура.
Излиза, че основният проблем на Варна е, че няма алтернатива за хората, които не са съгласни да живеят по масовия стереотип. Те си тръгват и ако изобщо се връщат, то е за малко. И когато се върнат за малко, ще бъдат погнусени от това, че намират родния си град без никаква промяна от момента, в който са заминали да учат/работят/живеят/ на друго място с повече алтернативи. И споменавайки "алтернатива" имам предвид не алтернатива в работата. Във Варна работни места има достатъчно. Аз визирам алтернатива в начина на живот и във възприятията и интересите. Чалгата е навсякъде в нашия град ... Друг интерес няма. Като говоря за нея, говоря за начин на живот, а не за музика. Всеки е свободен да слуша, каквато музика иска и това не е под въпрос. Проблемът е, че възможностите за забавление на един младеж във Варна са чалга клуб/рок клуб, кварталното кафене, разходка из морската градина и ... ако някой му организира пътуване зад граница - това е. Нека все пак не забравям и другата модерна субкултура - скейтърите, които също имат места за забавление и най-важното : имат морската градина. Нещо срещу, което аз съм крайно много против. Не е нормално на място, където тишината би трябвало да е на пиадестал по цял ден да се чува блъскането на скейтове. Но общината няма да направи нищо по този въпрос, което не учудва никого.
Да разгледаме възможностите за продължаване на средното образование! Икономическият университет, където, ако не искаш да миришеш на зеле трябва да си носиш дезодорант/парфюм в чантата. Него в последно време въобще не съм го виждал да присъства в някакви класации. Свободният университет, чийто представител беше запитан: "Как е там, харесва ли ти? " и даде следния отговор: "Ми, чуек ... яко е. Кафенето има много яка гледка." Това е отговор от бъдещият елит на Варна, който впрочем, доста се различава от бъдещия елит в световен и европейски план. Още някой и друг университет, където отчаяно се нуждаят от държавна субсидия и приемат "куцо и кьораво".
Да, това е бъдещето на Варна. На много от младите и можещи хора Варна им е тясна, това е истината. А тези от тях, които останат тук по някаква причина, биват заливани от тоновете посредственост, витаещи във въздуха и единственият начин да останат незасегнати е да нямат социални контакти. И, драги читатели, простете ми за негативизма и се опитайте да го наречете реализъм, но аз зная, че повечето можещи, които са си тръгнали няма да се върнат ... не и преди да навършат 50-60. Защо ? Защото във Варна няма да успеят да намерят среда, подходяща за тях. Чисто и просто.
Иначе нека станем "Европейска столица на културата". Нищо, че ще ми се наложи да опиша гледката, копирайки по най-грозния начин Фредерик Бегбеде. Мисля си, че културният живот в града ни ще се равнява на "Най-якия нов и иновативен клуб в света - с формите на гигантска тоалетна ... и със същите функции." За жалост тук говорим за реалността, а не за книга. За това, драги читатели, нека всеки един от вас си помисли с какво допринася за "културата" на своя град и за това децата му да имат интереси не само в областта на колите, кючеците и свиренето в гаражна банда. Защото интересите на гражданите формират облика на града. Факт.
Абонамент за:
Публикации (Atom)