Да.

След като дълго време използвам точно това "Да" е хубаво най-накрая да му дам дефиниция.

"Да" е синтез от :

- Пурата.
- Уискито.
- Прохладната вечер.
- Чувството да бъдеш сам в къщата си.
- Спокойна и вечерна музика, която звучи сякаш само за теб.
- Човекът,в когото не се съмняваш и е до теб.
- Хората, които са се борили за това ти да се чувстваш по този начин.
- Удоволствието от това, че все пак си заслужил това.
- Удоволствието от изминалата година и това, че си научил нещо и се развиваш.
- Приятелите, с които дори не е нужно да говориш, защото те знаят.
- Поредната книга на Фридрих Дюренмат, която си прочел и те е пленила с простотата на логиката, която съдържа.
- Усещането, че всичко е пред теб.
- Скаридите.

Синтез от всички тези неща и ... една усмивка. Усмивката на един спокоен човек, който има всичко и знае, че ще има всичко.

От Варна през Виена, Флоренция и Париж до Рио де Жанейро. Светът е малък. Хората се делят на две групи : Тези, които не се чувстват добре с това, което са и тези, които се чувстват щастливи. Да бъдеш от вторите е благословия. Без значение колко елементарен, възпитан, интелигентен, богат или вярващ си.


Да, да, да.

Факт.