В днешно време да си сноб е хубаво.Пътуваш в автобус и гледаш велосипедната алея, покрай която минаваш със снизхождение, защото се намира по-ниско от твоята момента позиция.Абстрактна красота на модерността.Разбира се тази велоалея доста често е пуста.По нея няма велосипедисти .... което значи, че ние - хората от автобуса поглеждаме с надменност към никого.Ха, към всички и никои ? Не.Разликата между "всички" и "никои" е абстракна и неправомерна в логичната закономерност на новите закони.Да, да си сноб е хубаво.Достъпно е.Всеки може да се вози в автобус.Пури има и за пет лева в кварталния магазин .... е не са ръчно свити, но все пак спадат в графата "пури".Уискито също не е привилегия на богатите.Противно на цяла Западна Европа в България червеният Джони Уокър е по-евтин от останалите уискита - представители на средната класа.Ето, значи и този битов снобизъм ни е предоставен.Може майка ти да е учителка, а баща ти да е монтьор, а ти все пак да си сноб.И от гледна точка на дрехите е сравнително лесно - трябва ти само да си осигуриш едно пътуване до Тунис и 300 лева за пазар.Мда, там ще намериш добра имитация на всичко + евтини обувки.Ха, след това, когато се прибереш обратно в любимата ни държава, която догонва европейските норми на общуване и етикеция ще бъдеш "Много голям".Аз лично съм част от това движение на безсмислените и малодушни младежи, които се опияняват от малките си лични победи тип "Той не успя да ме надговори , значи аз съм казал повече смислени неща".Ние, представителите на това движение смятаме, че когато повтаряш едно нещо то се превръща в истина.Спор от десет минути до час(след това става досадно) може да се води с точно две изречения от двете спорещи страни.Те ги повтарят и мненията им с всяко повторение звучат по-възможни и по-истинни.Да, в крайна сметка на единия му писва и си казва "какво ли споря с този глупак" измрънква едно "Оф...." под носа си и излиза от стаята или демонстративно показва най-ироничната си усмивка, която "без да иска" се е прокраднала по устните му.Така не само пурите, уискито и марковите дрехи са достъпни , но и моралните победи над опонентите.О, каква аутопия.Но нали за да има побеждаващи трябва да има и губещи ? Какво е това общество, в което никой не губи, но всички са недоволни.Абстрактно е , но с норми.Норми в абстрактността и многообразието.Общество на сноби-победители, като мен, в което не съществуват думите "признавам загубата си и ще се поуча от нея".Другият принцип на нашата социална снобария, който е спазен е, че ние винаги знаем всичко.Ако някой ни докаже обратното той трябва да бъде смазан по най-първичния начин и не заслужава нашето внимание.Този човек, който няма нашето мнение е "чужд", той е странен.Друг е въпросът, че в днешно време почти всички трябва да имат "изчанчено" мнение, за да бъдат уникални в живота си.Така се постига мотото на ЕС "Единство в многообразието" , но по малко по-различен начин.Всички следват различна мода, различни принципи и различен начин на действие, но това, което правят е толкова логично и закономерно за човек, който ги наблюдава, че всъщност представляват една и съща съдба, която е претърпяла няколко корекции.Нека ви задам един въпрос : Вие бихте ли ползвали биомляко ? Навярно доста хора ще отговорят на този въпрос с "да".А ако го задам по друг начин : "Вие бихте ли ползвали биомляко за да бъдете различен/а?".Тогава масовият отговор ще бъде "не".Отговорът винаги зависи от формулировката на въпроса .... може би за това толкова много уважавам професионалистите в журналистиката.Жалко, че никога няма да задавам толкова добри въпроси.Животът ми е прекалено завършен (като на всеки един сноб наоколо) за да се науча да го правя.Но от тези въпроси и предполагаеми отговори може да си направим един извод :
Хората бягат от понятието "различен".Това ги плаши.Те не искат да бъдат заклеймени като "различни", като част от нещо друго.Като разбира се съществуват и групи хора, които търсят точно това, но това е провокирано от проблеми в детството или психически проблеми.В днешно време да си различен е яко и търсено, но никой не иска да го каже директно и да бъде приет като такъв.Живеем в обществото на субкултурите.Кои са обикновените хора ? Коя е обикновената музика ? Какви са обикновените дрехи, които човек трябва да носи ? Всяко потребление е част от някаква субкултура и хората не се свенят да я използват колкото се може повече.Обществото търси идеята за "уникална индивидуалност" и често използва думите "Ти не можеш да ме разбереш ...". Ами, да , аз не мога да те разбера, защото не искам.Нямам нуждата да те разбирам.Покажи ми един човек от твоята социална група и аз ще ти изградя социален и психологически портрет , в който попадаш поне на 70%.Това може да го направи всеки човек, който има поне мъничко логическа мисъл, социални контакти и наблюдения.
Да .... така си върви нашето ежедневие.Едни носят шипове и търсят извинение, че са непригодими в обществото.Втори рисуват по стените на старите къщи и ги загрозяват, наричайки това "изкуство на новото време".Трети пък отиват в Студентски град и "танцуват" цяла нощ, докато късат и мятат салфетки под звуците на доста елементарни текстове.Осезателна разлика между всички тях няма.Може би дрехите .... манталитетът е един и същ.Мога ли да намеря поне една социална група със статус малко по-различен и открояващ се ? Май мога , но тя е само една - богатите.Онези богати, които имат богатства по семейна линия.Онези, които са възпитани точно от онова "висше" общество, което доста хора наричат "парадокс" в днешно време.Ами .... да, но и при тях нещата са леко извратени.Интересното е, че май в днешно време без значение кого разглеждаме - всички имат някакви извратени и ненормални желания и мисли.Доста често това е повлияно от социалната група, към която принадлежат хората.Проблемът е, когато не е повлияно от тази социална група.Тогава това се нарича "психически проблем", а не "логично желание". Наложи ли групата някакъв принцип без значение колко е ъндърграунд самата група, то принципът се налага и затвърждава като правило.Правилата могат да бъдат извратени погледнати спярмо обществото като цяло, но погледнати спрямо малката група хора тези правила могат да бъдат съвсем нормални и логични.В днешно време психическият проблем е точно това, което не е свързано с желанията и логиката на групата, към която принадлежиш.Да разгледаме примерно садо-мазохизмът : В обществото като цяло това е проблем.Хората, които страдат от него търсят професионална помощ.Ала влезем ли в обсега на една субкултура наречена "индъстриъл гот" то това се превръща в нещо абсолютно закономерно и нормално - хората го обичат и му се наслаждават, правейки клубове, където да го практикуват.
И така ... навярно ножовете с две остриета са навсякъде в нашето модерно общество.И така, когато хванеш пурата в ръка можеш да видиш най-малко две страни на нещата : "Ах, това оръдие на злото, което ме убива малко по малко" или "Ах, колко се радвам, че я има на света точно тази пура, за да мога да я изпуша с удоволствие".И, да .... всички ние искаме да сме сноби, колкото някои от нас да обясняват как ненавиждат снобарията.Снобарията в 21ви век значи живот.А животът от своя страна значи опит за успешна снобария.И сега аз ще си запаля пурата и ще бъда най-големият.Сред кои ? Има ли значение.... сякаш някого го интересува всъщност кой съм и за какво се боря.Важното е просто да бъдеш най-големият.
Няма коментари:
Публикуване на коментар