И понякога ...

"People say that Depressive music is to make you depressed. I disagree, it helps me feel better when I am depressed, it's kind of like a substitute of drugs for me, it makes me feel like I stop existing, but I'm still at peace."

15 - безсънна нощ на брега на морето през зимата
16 - едно дълго пътуване с влак
17 - [28.5.2009 г. 23:43:20] *****: оплаквахме се от скука,а всъщност беше толкова хубаво
18 - Планина, сам човек на стотици километри от дома
19 - Дом ?


Хората, които ровят из боклуците, често заслужават да ровят точно там.
Господ наблюдава, а ако в крайна сметка, когато умрем видим, че не съществува ще се запитаме, къде е отишла цялата енергия изпратена към него.Тя не се губи в пространството.Но аз вярвам, че той наблюдава.

Когато арабин ти даде стотинки за храна се чувстваш щастлив, но нуждаещите се никога не вдигат ръка да просят.

Всеки път, когато си налееш от скъпото уиски, виждаш пред очите си всеки момент, когато не си имал.Не вещи, а нещо друго.

И как започва юни ? 30 минути след полунощ. Няма обръщение на президента.

Парадоксално е, че се стараеш, а съдбата те наказва. Може би искаше просто юни месец да започне с едно обръщение към нацията. А нацията, това си ти.Какво значение има ? Майната ѝ на нацията, майната ти и на теб. Ти не си важен.

Имаш ли история ? Каква ти история, с нищо не си по-различен от другите.И те са нямали и имали. Какво ? Всеки - различно.

"I think we ought to start our life old. And we have all the pain, and we're feeble. And we look at our friends, and they're feeble, they're 100. But every day we get younger, and we have something to look forward to. No need to kill yourself, there's hope. And then when you reach 20, 19, 12, 10...every day is really a new day. And it's really a miracle. And then you're a baby, and you don't know your life is ending, you just suck on your mother's tit and then you die..."

Въобразяваш си, че утре ще чувстваш и частица от това, което си чувствал тази нощ. Не. Ще се обадиш, ще се извиниш със спокоен глас. Ще обясниш, че всичко се дължи на умората и тежките дни в последно време. След дни ще забравиш, че си или не си бил прав. Всичко е за протокола така или иначе. Животът тече без да се интересува дали си прав или не.

Може би е хубаво юни месец да започне така, защото май започна по обратния начин. Може би е хубаво да прекараш една нощ със себе си насред нищото под дървото. Но знаеш, че винаги има нужда да имаш слушатели. Никоя мисъл без човек, на когото да е споделена не е интересна. Имаш ли на кого да разкажеш и да говориш ? Замисли се. Винаги можеш да намериш някой клошар. Предложи му 5 лева или обяд и може би ще седне да те изслуша. Той е неутрален и навярно няма да разбира всички думи, които казваш, защото не е свикнал на твоя стил и начин на изразяване.

И ако това стане факт, какво означава ? Значи ли това, че за 5 лева можеш да си купиш свобода за мислите ? Това би било много тъжно, ако е истина. А светът е весело място, значи не би трябвало.

Дали изобщо имаш правото да разсъждаваш над тези неща ? Все пак някой друг вече е прекарал много безсънни нощи със същите мисли в глава. Все пак съдбата ти се повтаря. Тя се е случила някога на някого. Навярно ти няма да намериш повече отговори и по-добри въпроси от онова предишно "аз". Животът ти вече е фиксиран. Не си машина, но следваш механизъм.


"I'm right. so I'm just going to sit here in my rightness and be right."

Така действаме. Всички. Без значение кой стои пред нас. Може да бъде любовта на живота ти, може да бъде просто приятел, колега в работата или случаен пътник в градския транспорт. А ако някой се извини той е слаб и презрян ? Ти не се извиняваш. А ако го правиш сякаш потъпкваш честта и гордостта си. А ти си горд човек. Сякаш частица от теб винаги се жегва, когато изречеш думите "Извинявай, не съм прав.". Но знаеш, че без тези думи нещата няма да вървят напред. Ти искаш всичко да продължава. Понякога ти се иска да спреш и да кажеш "Не, този път аз искам да чуя искрените думи "извинявай" " , но след няколко минути ти минава.

Стана почти 01:00 след полунощ.Президентът още не е направил официално обръщение към теб. Май няма да го направи. По дяволите, първи юни е началото на втората половин година. Би трябвало да се толерира също толкова, както началото на първата половина. Трябва хората да го празнуват и на негово име да няма просто един детски празник. Трябва на първи юни хората да си желаят късмет през новото лято и есен.

И тъй като виждам, че хората не спят и очакват нещо, аз ще поема ролята на президент и ще направя официално обръщение :

"Драго човечество,
на днешния ден започва втората част от тази година. Знаем, че първото полугодие беше тежко. Не трябва да забравяме, че се намираме в условия на световна финансова криза. Въпреки това много от вас са изживели щастливи мигове, в които парите не са имали главна роля. Приветствам Ви за стоическото търпение, с което дочакахте да дойдат слънчевите дни, изпратени тържествено от прохладния пролетен дъжд на месец Май. Надявам се следващите шест месеца да обърнат везните във ваша полза в борбата си с живота и целите, които сте си поставили да бъдат постигнати. Искам да отбележа също така, драги съчовечественици, че живеем един живот и никога не знаем кога и как този живот ще приключи. За това, давайте част от себе си, когато можете и се старайте усмивката да стои на лицето на тези, които държите по-често. "


Точка, запетайка, точка, запетайка, точка, запетайка, точка.

Довиждане.