Промяната.

10 ноември. България се промени много - аз също.

Превърнах се в типичното "западно" дете. Имам всичко, което пожелая. Живея в центъра на София, но имам къща и вила в Морската столица на страната. Мога да си позволя всеки ден да бъда в различни ресторанти. Изкарвам и притежавам добри пари. Не карам кола, защото го намирам за долнопробно занимание, предвидено за крайните квартали. Успявам във всичко, с което се захвана. Говоря руски, но не намирам общ език с руснаците - чужди са ми. Нося дрехи, създадени за италианския пазар. Разбирам хората лесно. И все пак не обичам да ми влизат в личното пространство. Най-отдалечените точки на града, в които имам работа са на 500 метра от мен. Бил съм на 4 континента. Имам чай от бразилска Маракуя в малка дървена кутия от планините Монсерат в Испания, който пия, докато пуша турското си наргиле с тютюни донесени от Анадола. Звучи като рекламата на Загорка. А всъщност е напълно реален живот. И ми харесва.

Отегчен съм от живота. За мен успехът и щастието нямат алтернатива. За това и всичко е толкова скучно. Нямам емоции, защото не виждам смисъл в тях. Не си хабя времето, защото знам, че никой няма да ми го върне. Някои наричат този живот - "Живот на бели хора".

Поздрав за всички, които казват, че нищо не се е променило за тези 23 години.

Аз съм промяната. Вижте ме. Учете се от мен.