четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Варна - център на вселенската култура

През последните години варненци започнаха да възприемат града си като нещо специално. Най-добрият град за живеене, морската столица на България и какво ли още не. Това е прекрасно! Лично аз съм много щастлив, че градът ми затвърждава дадени позиции. С израстването, обаче, идват и проблеми, някои от които не намират решение в периода на усилено развитие. Проблемите се появяват в различни сфери, но аз имам за цел да разгледам само една от тях, защото точно тя ме порази и останах без думи, когато прекарах малко по-дълго време в родния си град. Сферата, наречена култура.

Едно отклонение: думата "култура" идва от латинската "Colere" и се превежда "да култивирам/ да обработвам". И тъй като буквално "култура" е всичко около нас, всичко, чието съществуване се дължи на хората влиза в тази графа, като например: сградите, езикът, дрехите... почти всичко около нас, аз не искам да разглеждам тази сфера в научното й разбиране, а в разбирането, което влагаме във всекидневието си... Културата: театри, събития около нас, музика, места, които посещаваме и т.н.

И така: Варна се бори за "културна столица на Европа" и за още повече туристи. Аз лично много бих се учудил, ако това стане факт. Защо? Защото в нашия любим град култура почти няма. Знам, че след това изречение много хора ще скочат и ще плюят по монитора, като си кажат "Чуееек, оф, че глупости!" За голямо съжаление това е факт. Разбира се, само по този повод в града ще се организират множество мероприятия, но мен ме интересува това, което се случва тук през останалото време. При специални случаи винаги може да се направи нещо масивно и що-годе качествено, но какво "културно" има през останалото време?

На първо място трябва да си поговорим за това, което се случва в града и кога се случва то. Културни събития почти липсват през пролетта, есента и зимата. Градът живее само и единствено през лятото, а през останалото време замира. Това го знаят всички, освен хората, които нямат база за сравнение. Разбира се, има резон в тази ситуация, след като Варна е един туристически морски град. Но работим ли да променим тази сезонност в културата? Сякаш всичко спира извън лятото и ... я един концерт да стигне до тук, я някоя изложба. Но това сравнено с други места е крайно недостатъчно, за да се бие човек в гърдите и да казва "Столица на културата". А трябва и да признаем, че много често това, което идва през лятото в нашия град просто се появява, за да се повтори. Най-често хората, които живеят и творят в София просто идват в командировка, за да покажат и по нашите алеи онова, което цяла година се е случвало в столицата. Едва ли фактът е особен повод за гордост. Да, разбира се, хубаво е, че идват да го покажат във Варна, а не в Хасково(примерно), но аз лично не го намирам за задоволително.

С какво друго да се похвалим ? "Любовта е лудост" ? Джаз фестът ? Все хубави неща, но както вече казах, те са веднъж в годината - през лятото. Седмица на бразилската култура във Варна - отново прекрасно, НО (да, и тук има "но") в София има седмица на културата на даден народ през месец, ако не и по-често. Изобщо повечето неща, с които хората са горди са едно повторение на вече инициирани събития.

А как стоят нещата с театъра ? Ами трупите идват в командировка през лятото, колкото да си направят по някой и друг плаж между репетициите и след това се прибират там, където играят през цялата останала година, а във Варна хората остават с пръст в устата. От време на време някой и друг да гостува: детска радост. Колко театри имаме и колко често има нови постановки в тях ? И на всичкото отгоре вече драматичният театър и операта са слети в едно. Криза е, разбирам. Но кризата не удря тези, които са на печалба. За това аз не мога да обвиня, нито хората, които взеха това решение, нито артистите. На последните само мога да пожелая успех и реализация, последвана от усмивки! Това е цялостен проблем. Той е обхванал всички области от живота на варненци и особено на по-младите. Да, проблемът идва от по-младите. Тук стигам и до втора точка при изложението на фактите.

Тази втора точка е посветена изцяло на начина, по който живеят хората и на местата, които те посещават. Клубове, дискотеки, ресторанти, кафенета и т.н. се появяват според интереса на хората. Факторът при тяхното създаване е желанието на хората. Ако имат нужда от такова място, ще го посещават, а ако не, то ще стои празно и ще фалира. Никой не иска вторият вариант да се превърне в част от неговото "CV", за това логично се залага на сигурно. А какво значи "сигурно" в нашия любим град ? Сигурни, според мен, са следните варианти: да отвориш чалга клуб, който е гарантирано пълен през по-голяма част от времето. Също така да отвориш квартално кафене, което да не се различава по нищо с останалите квартални кафенета. С повечко реклама можеш да направиш и рок бар, който да върви сравнително добре, макар и тази ниша да е за по-малко хора и да не е толкова сигурна.

Мисълта ми е, че във Варна има две категории хора под 30: чалга клуб-хора и рок клуб-хора. Това е масовото възприятие за забавление. Аз лично много рядко попадам на нещо различно. И под "различно" не разбирам място, където да се слуша спокойна музика и да има удобни канапета. Под "различно" разбирам място, което да бъде тематично. Точно това са местата, където се събират "алтернативните" хора. Във Варна тях ги няма ... или по-точно ги има до 18-19 годишна възраст, когато си хващат полета към София, Лондон, Берлин и отиват на място, където има алтернатива и за тях. И държа да отбележа, че до голяма част тези хора са двигател на модерната култура.

Излиза, че основният проблем на Варна е, че няма алтернатива за хората, които не са съгласни да живеят по масовия стереотип. Те си тръгват и ако изобщо се връщат, то е за малко. И когато се върнат за малко, ще бъдат погнусени от това, че намират родния си град без никаква промяна от момента, в който са заминали да учат/работят/живеят/ на друго място с повече алтернативи. И споменавайки "алтернатива" имам предвид не алтернатива в работата. Във Варна работни места има достатъчно. Аз визирам алтернатива в начина на живот и във възприятията и интересите. Чалгата е навсякъде в нашия град ... Друг интерес няма. Като говоря за нея, говоря за начин на живот, а не за музика. Всеки е свободен да слуша, каквато музика иска и това не е под въпрос. Проблемът е, че възможностите за забавление на един младеж във Варна са чалга клуб/рок клуб, кварталното кафене, разходка из морската градина и ... ако някой му организира пътуване зад граница - това е. Нека все пак не забравям и другата модерна субкултура - скейтърите, които също имат места за забавление и най-важното : имат морската градина. Нещо срещу, което аз съм крайно много против. Не е нормално на място, където тишината би трябвало да е на пиадестал по цял ден да се чува блъскането на скейтове. Но общината няма да направи нищо по този въпрос, което не учудва никого.

Да разгледаме възможностите за продължаване на средното образование! Икономическият университет, където, ако не искаш да миришеш на зеле трябва да си носиш дезодорант/парфюм в чантата. Него в последно време въобще не съм го виждал да присъства в някакви класации. Свободният университет, чийто представител беше запитан: "Как е там, харесва ли ти? " и даде следния отговор: "Ми, чуек ... яко е. Кафенето има много яка гледка." Това е отговор от бъдещият елит на Варна, който впрочем, доста се различава от бъдещия елит в световен и европейски план. Още някой и друг университет, където отчаяно се нуждаят от държавна субсидия и приемат "куцо и кьораво".

Да, това е бъдещето на Варна. На много от младите и можещи хора Варна им е тясна, това е истината. А тези от тях, които останат тук по някаква причина, биват заливани от тоновете посредственост, витаещи във въздуха и единственият начин да останат незасегнати е да нямат социални контакти. И, драги читатели, простете ми за негативизма и се опитайте да го наречете реализъм, но аз зная, че повечето можещи, които са си тръгнали няма да се върнат ... не и преди да навършат 50-60. Защо ? Защото във Варна няма да успеят да намерят среда, подходяща за тях. Чисто и просто.


Иначе нека станем "Европейска столица на културата". Нищо, че ще ми се наложи да опиша гледката, копирайки по най-грозния начин Фредерик Бегбеде. Мисля си, че културният живот в града ни ще се равнява на "Най-якия нов и иновативен клуб в света - с формите на гигантска тоалетна ... и със същите функции." За жалост тук говорим за реалността, а не за книга. За това, драги читатели, нека всеки един от вас си помисли с какво допринася за "културата" на своя град и за това децата му да имат интереси не само в областта на колите, кючеците и свиренето в гаражна банда. Защото интересите на гражданите формират облика на града. Факт.

1 коментар:

  1. //При вас се случва и най-мащабният, (единственият) международен театрален фестивал в България, което си е за завиждане.

    ОтговорИзтриване